„Двор от мъгла и ярост“ от Сара Дж. Маас

Фейра оцеля от хватката на Амаранта и се завърна в Двора на пролетта, но трябваше да плати висока цена. Въпреки че вече притежава силите на Върховен елф, сърцето й остава човешко и не може да забрави ужасяващите дела, които е извършила, за да спаси народа на Тамлин.

Не е забравила и за сделката си с Рисанд, Великия господар на страховития Двор на Нощта. Но докато се опитва да се пребори с мрачната плетеница от политика, страст и заслепяваща сила, заплашваща да я погълне, по-грандиозно зло се задава и тя може да се окаже ключът към неговото спиране. Само ако можеше да впрегне опустошителните си дарби, да излекува наранената си душа и да реши как иска да изгради както своето бъдеще, така и това на този разделен на две свят...

Позволявам си да се върна към това ревю, което е писано преди шест години, и да го редактирам, тъй като с новината, че книгите на Сара Дж. Маас са част от една вселена, много от нас ще препрочетат всичките ѝ излезнали книги, както и ревютата за тях. „Двор от мъгла и ярост“ е не само любимата ми книга на Сара Дж. Маас, но и като цяло една от любимите ми, които съм прочела. В това ревю няма как да не засегна събитията от „Двор от рози и бодли“, така че, ако не сте я чели, върнете се, когато го направите. 

Това, което се случи на Фейра във В недрата на Планината, я промени. Завърна се в Двора на Пролетта със слаба психика. От нея не остана нищо от онова смело и борбено момиче - то загина със старата Фейра. Но се опитваше да се завърне към стария начин на живот. Кошмарите и спомените обаче не ѝ позволяваха да забрави. Вехненето ден след ден, компромисите с Тамлин и неразбирателството от страна на Люсиен и Великия господар я погубваха още повече. До момента, в който не отиде в Двора на Нощта и с помощта на Рисанд не възвърна самочувствието си и не осъзнавана, че никой не може да отнеме правото ѝ на избор. Кошмарите изчезнаха, а желанието за рисуване се завърна. Покрай Рисанд и приятелите му Фейра откри любов, сигурност и семейство. И бе готова на всичко, за да не ги изгуби. 

Проклятието над Тамлин е развалено и народът му се опитва да се завърне към нормалното ежедневие. От друга страна, самият Тамлин е зает с управлението на Двора и със своите кошмари и страхове. Желанието му да закриля и защитава Фейра е разбираемо, но силното му покровителство я задушава. Като растение, което умира, когато грижата за него е прекалена. Страхът му да не загуби отново Фейра го накара да се вкопчи в нея и така не ѝ даваше нужното пространство, с което я изгуби. Според мен Тамлин не обича истински Фейра, а просто му трябваше някоя, която да развали проклятието и Фейра бе идеалната за тази цел. А след всичко, което преживяха, накрая той я възприе като своя вещ. И действията му в края на книгата бяха продиктувани от стремежа му да си върне това, което смята, че е негово. 

В „Двор от рози и бодли“ Рисанд първоначално е представен като арогантен и безмилостен. Но да не забравяме, че именно той, а не Тамлин, ѝ помагаше да оцелее във В недрата на Планината и я крепеше, за да не рухне. А в „Двор от мъгла и ярост“ неговият образ се разгръща. Личността му покрай Амаранта се оказва маска, прикриваща добротата и щедростта му. Фейра прозира зад тъмнината му и разбира какво е жертвал, за да защити любимите си хора. В какво е трябвало да се превърне, за да предпази народа си. И именно множеството саможертви, доброто му сърце, предаността му към Двора на Нощта и правото на избор, което дава на всеки, печелят Фейра. Тя му дава парчетата от сърцето си и е готова да се присъедини към него в тъмнината, защото и двамата са страдали прекалено много и е време да получат своето щастие.

Дворът на Мечтите се състои от мечтатели, които заедно с Рисанд защитават Веларис и управляват Двора на Нощта. Известен още като Вътрешния кръг. Като семейството на Рис. Всеки от тях има различен характер и своя история за разказване, но заедно се допълват и си помагат в продължение на столетия. Амрен, същество на над десет хиляди години от друг свят, е темпераментна личност. Като втора в йерархията тя е политически съветник на Рисанд и дълголетието ѝ е донесло множество познания за Притиан и събитията преди създаването на Дворовете. Мориган е далечна братовчедка на Рисанд, която много добре знае какво е отношението на властните елфи към жените. Въпреки преживените трудности Мор е мила и жизнерадостна. Превърнала е в своя цел да помага на нуждаещите се елфи. Азриел е страхотен шпионин благодарение на сенките, които му шепнат в ухото. Детството му, изпълнено с малтретиране, го превръща в несигурен и тих образ, но лоялността и добротата не го напускат. Касиан е пълна негова противоположност. Цял живот ходи ръка за ръка със смъртта не само защото е илирианец, но и защото е воин и генерал на армиите на Рисанд. Миналото, също нелеко като на останалите му другари, му е оставило невидими белези, но той го крие зад хумор и саркастичност. 

„Двор от мъгла и ярост“ е толкова добра книга заради израстването на Фейра и многопластовите герои в лицето на Рисанд, Мор и останалите. Фейра пропада в Ада и излизането от дупката на отчаянието е цяло приключение, изпълнено с падения и успехи. Приключение, заслужаващо да бъде прочетено. А в края му чака семейството, което приема Фейра с отворени обятия. Семейство, което тя и Рисанд ще защитават на всяка цена.
Редактирано: ноември 2023г.
Ревю на първа книга - тук.

CONVERSATION

0 коментара:

Публикуване на коментар