Шестнайсетгодишната Гуендолин Шепърд се опитва да съвмести ролята си на Рубин — последния член на Кръгът на дванайсетте — с живота си на нормална тийнейджърка. Нещата допълнително се усложняват от чувствата й към чаровния Гидиън де Вилърс — Диамантът — единственият притежаващ гена за пътуване в миналото, освен нея самата. Красавецът определено излъчва смесени сигнали — ту я целува страстно, ту не й обръща внимание и се държи студено. И като за капак на всичко, поведението на мистериозните членове на ложата, за които се предполага, че трябва да я пазят, е меко казано подозрително…
Написана с неповторимо чувство за хумор и изпълнена с много изненадващи обрати, втората книга от трилогията разбулва някои загадки и повдига нови въпроси. Само не очаквайте да получите отговорите веднага…
Втората книга от поредицата също много ми допадна, както първата. Мисля, че действието се развива няколко дни след края на първата книга. Гуен и Гидиън продължават да се срещат с Люси и Пол и да се опитат да разберат защо са скрили хронографът, а от другата страна графът ги притиска да вземат кръв от всички пътешественици във времето.
В тази книга също като Гуен първоначално не можех да разбера дали тя и Гидиън ходят. Тук искам да кажа, че във филма беше направено, че двамата са двойка и реших и аз да си ги представям като такава. На моменти Гидиън наистина се държеше студено спрямо Геундолин, но аз си мисля, че той се държи така към нея, защото искаше да я предпази и се страхуваше да не я загуби.
Тук вече се появява и по-малкият брат на Гидиън - Рафаел. Допадна ми това, че Гуен се опитваше да събере Лесли и Рафаел, но честно - първо да си изясни отношенията с Гидиън и след това да се прави на сватовница.
Нов герой е демонът Ксемериус. Веднага искам да кажа, че досега не съм виждала толкова смешен и сладък демон. Той е този герой, който ни разсмива. Винаги имаше подходяща мисъл за всяка ситуация - повечето пъти все смешни. Ксемериус много помагаше на Гуен, а това, че само тя можеше да го вижда го правеше безценен. Той се промъкваше на всякъде и научаваше неща, които тя нямаше как да ги чуе. Това че беше безсмъртен също помагаше на Гуендолин, защото и даваше съвети за това какво трябва да очаква в даденият век и средата, където се намираше.
Друг герой, който авторката не беше забрави е Лесли. Тя отново беше опората на Гуен. Винаги я изслушваше и изказваше мнението си. Наистина бих искала такава приятелка - някоя, която ще бъде до мен и в най-лошите ми дни и няма да ме изоставя, но уви вече има много малко останали такива хора.
Люси и Пол отново бяха важна част от историята, но както в първата книга, така и тук с тях имаше една-две сцени, но те ни даваха нова и нова информация, но я казваха почти като загадка и трябваше постоянно да си напрягам главата, за да разбера какво искат да кажат.
Ревю на първа книга - тук.
0 коментара:
Публикуване на коментар