"Принцеса с часовников механизъм" от Касандра Клеър

Опасности и предателства, тайни и магии, любов и тъга се преплитат в секващия дъха финал на трилогията „Адски устройства”.

АДСКИТЕ УСТРОЙСТВА НЕ ЗНАЯТ МИЛОСТ.

АДСКИТЕ УСТРОЙСТВА НЕ ЗНАЯТ ПОЩАДА.

АДСКИТЕ УСТРОЙСТВА НЯМАТ ЧЕТ.

АДСКИТЕ УСТРОЙСТВА НИКОГА НЯМА ДА ПРЕСТАНАТ ДА ПРИИЖДАТ.

Теса Грей би трябвало да е щастлива – нали всички младоженки са такива? Но по време на подготовката за сватбата й с Джем Карстерс, огромна опасност надвисва над ловците на сенки в Института в Лондон. Магистърът, Алекс Мортмейн, се появява отново и планира да използва армията си от безмилостни автоматони, адските устройства, за да погуби нефилимите. В своята жестока игра той се нуждае само от една последна пионка, за да нанесе унищожителния си удар – необходима му е единствено Теса.
И докато тези, които обичат Теса, правят и невъзможното, за да я намерят и спасят от Магистъра, тя започва да разбира, че е много по-силна, отколкото някога си е представяла. Но може ли само едно момиче, дори и да притежава могъща сила, да се изправи срещу цяла армия демони?

Прочетох книгата преди няколко часа и все още нямам думи, с които да опиша последната книга от поредицата. Точно в този момент искам да имам канал в YouTube, защото докато пиша размахва ръце на ляво и надясно и някак си по-добре ще можете да ме разберете, но уви нямам канал и ще трябва да намеря правилните думи, за да ви опиша цялата емоция от тази невероятна книга.

За мен в "Принцеса с часовников механизъм" Теса най-после разбра коя е. Най-много ѝ помогна това че разбра истината за майка си, а следователно научи и собствената си история. Ще излъжа ако кажа, че не умрях от кеф, когато Теса избра Уил за избраника на сърцето си. Обожавам ги като двойка и всеки един от техните разговорите винаги ме караше да се смея на глас, така че си ме представете сама в стаята си и хилейки се като идиот пред книгата. Другата ми крайност беше всеки един миг, в който четях за Джем и се опитвах да не рева. Той се оказа доста силен и смел за годините си. Джем смяташе допълнителните години в живота си като дар от Ангела, защото така имаше възможност да се запознае с най-добрият си приятел, да има ново семейство и да се влюби в една невероятна жена. Това, което Касандра му беше подготвила след смъртта му ми се оказа доста правилно решение, защото Джем не заслужаваше да си отиде толкова млад.


Обожавам и сцените със Софи и Гидеон. Тяхната история започна още в предишната книга и тук тя се доразвива. Толкова са сладки заедно и най-вече Гидеон, който измисляше всевъзможни начини, за да остане насаме със Софи. Най-смешната от всички беше ситуацията с кифличките. Той толкова се беше притеснил, че Софи е разбрала малката му тайна, че нямаше как да не му се сърдя (както направи Софи). Ами опита му за предлагане на брак? Просто нямам думи. Това бе втората двойка заради, която четях с обич книгата. Още в първата книга казах, че харесвам Софи заради това че винаги внимаше с мъжете. Ала още с появата си Гидеон спечели вниманието на Софи с това, че е мил, добър, внимателен и грижовен - с една дума истински джентълмен, обаче тя винаги си имаше едно на ум, че тя е прислужничка. Но както казах Гидеон изненада не само мен, но и всички останали като показа, че е един различен Лайтууд.

Коя е другата двойка? Сесили и Гейбриъл естествено. Въпреки, че Гейбриъл не харесваше Уил и обратното, няма как да не спомена как той постепенно започна да свързва сините очи единствено със Сесили и как макар че се запознаха в тази книга те изградиха доста силна връзка помежду си. Сеси се оказа точно копие на по-големият си брат, обаче в противоположния пол. Едва 15 годишна, а бе толкова смела и разбираше доста неща. Смятам, че на Гейбриъл му бе нужен точно такъв партньор в живота като нея. Умирах си от кеф всеки път, когато Сесили го изненадваше с нещо и той се влюбваше всеки път малко по малко в нея, докато не разбра че умира от страх тя да не се върне при родителите си и да го изостави.

Само искам да кажа колко ненормален се оказа Магистъра. Да знаех, че е луд, но пък чак толкова... Гордея се с Теса и това, което направи на армията му от роботи. Ще бъда ли лош човек, ако кажа, че трябва да гние в Ада? Явно, така че просто ще кажа, че заслужи съдбата си в края на книгата.... "Принцеса с часовников механизъм" завърши с необичаен финал, но удовлетворяващ всички очакванията на феновете.
Ревю на първа книга - тук.
Ревю на втора книга - тук.

CONVERSATION

0 коментара:

Публикуване на коментар