Животът на Джо изглежда идеален, докато не я спохожда трагедия – баща й е открит мъртъв след мистериозен инцидент. Но колкото повече тайни се разкриват покрай нелепата му смърт, толкова повече подозрения се надигат в Джо.
Погребаните тайни все някога изплуват на повърхността. Животът е много по-мръсен, отколкото Джо Монтфорт някога си е представяла, а най-мръсната част от всичко е истината.
Нямам думи. Книгата беше толкова уникална, че не можех да се отлепя от нея. Авторката добре се беше справила с описанията, тъй като действието се развиваше доста в миналото, а именно 1890 година. Беше ми интересно да проследя живота на хората от края на XIX век. Всички тези правила, които казват, че жената трябва да е домакиня, да ражда деца, да е до съпруга си и да се съгласява с него, никога не са се нравили на госпожица Джоузефин Монтфорт. Да искала е да се ожени и да има бляскаво бъдеще, но е искала и да бъде журналист, но никой от нейното общество не смятало това за редно. Но в един съдбоносен ден, Джо разбира, че баща ѝ е мъртъв и от там започва всичко. Решена да докаже, че баща ѝ е убит, тя се впуска в едно приключение и открива свят, невиждан за нея досега, а към нея се присъединява Еди Галахър.
Джо Монтфорт на пръв поглед изглежда точно като момиче от 1890 година - мила, сдържана, готова на всичко за доброто име на семейството си и чакаща някое момче от богата фамилия да ѝ предложи брак. Обаче вземеш ли да я опознаеш, ще я видиш като коренно различен човек - интелигента, със свое собствено мнение, готова на всичко за своето семейство и най-важно: мечтата ѝ да бъде репортер. Но както казах по-горе, това жена да е от богато семейство и да работи не е редно и затова Джо решава да се довери на Еди и заедно да търсят следи, които да покажат, че баща ѝ е убит и то тайно, защото научат ли майка ѝ и чичо ѝ ще я заключат в къщата и никога няма да я пуснат да излезе. Още в началото харесах Джо и пред очите ми тя започна да се променя. Искам да споделя, че тя беше момиче с бъдещо мислене. Тоест иска жените да могат да работят, да не бъдат зависими от мъжете и сами да определят съдбата си, както е сега.
Еди Галахър е главният мъжки персонаж. Смятам, че той е мъжкият еквивалент на Джо - винаги готов за приключения, противопоставяше се на някои правила, не беше съгласен, че богатите хора са нещо повече от бедните и искаше да стане известен репортер. Еди също като Джо ме спечели още при появата си, но най-вече с историята му за детството. Толкова неща са му се случили, но той все още намираше доброта за останалите хора. Знаеше, че не може да бъде с Джо и донякъде се опитваше да се отдръпне, но още при запознанството му с нея се държеше джентълменски. Винаги ѝ отваряше вратата, изпращаше я до вкъщи ако е пеша и ако ставаше напечено първата му мисъл бе как да спаси Джо. Така че мога спокойно да заявя, че обожавам господин Галахър.
Обаче обожавам и двамата второстепенни герои - Оскар и Фей. Макар че и двамата бяха приятели на Еди бързо се сприятелиха и с Джо. Оскар доста помогна на Еди и Джоузефин като им доставяше доказателства за различни видове нараняване по телата, като тези доказателства показваха, че не са се самоубили, ами че са били убити. И нека добавя и невероятният му хумор, който винаги успяваше да ме разсмее. Харесах и Фей. Още от малка бе научена как да краде и с това си изкарваше прехраната. Знаеше какво е да живееш на улицата и да нямаш пари. Тя беше от онзи тип момичета, които не показваха чувствата си, но това не ѝ пречеше да помага на приятелите си. Възхитих ѝ се, докато показваше няколко урока на Джо на Бруклинският мост и с още няколко предишно моменти двете скрепиха приятелството си.
През цялото време, докато четях книгата стоях на тръни, защото внимавах за доказателства, с които да разбера кой е убиецът на господин Монтфорт. Разбрах кой е той малко преди Джо да го разкрие, но ми беше доста интересно да чуя гледната точка и на убиецът и защо е убил човек. Книгата е феноменална, а и от доста дълго време не бях срещала самостоятелна книга с такъв интересен сюжет. Отново искам да кажа колко се възхищавах на обстановката през 1890 година и постоянно сравнявах времето в книгата и сега. И бавно осъзнавах колко неща са се променили. Как нередното по онова време, сега е редно и как Ню Йорк с всеки един ден става по-голям и приветства хора от различни места по света. Препоръчвам книгата на всеки, който иска да се потопи в края на XIX век и да разнищи едно на пръв поглед самоубийство, което в края се оказва убийство.
0 коментара:
Публикуване на коментар