"Скарлет" от Мариса Мейър

Това не е историята, която си спомняте. Но е тази, която няма да забравите.

Бабата на Скарлет Беноа е изчезнала преди 2 седмици. Полицията е приключила със случая. Отвлечена ли е? Хората от селото вярват, че е избягала... все пак винаги е била малко откачена. Оказва се, че има много неща, които Скарлет не знае за баба си, включително за смъртната опасност, в която е живяла цял живот.

Въпреки това тя е всичко за Скарлет - от нея момичето е научило как да сади домати, как се управлява космически кораб и как да се наслаждава на живота.

Сега, единственият човек, към когото Скарлет може да се обърне за помощ, е Вълк, мистериозен уличен боец, който я изнервя и очарова едновременно. Но дали може да му има доверие?

Докато Скарлет и Вълк разкриват мистерия след мистерия, двамата се натъкват на Синдер. Тя е избягала от затвора и е най-търсеният човек (или киборг в нейния случай) на Федерацията. Това, което никой от двете не подозира, е, че дълбоко пазена тайна ги свързва от отдавна забравено минало. Заедно те ще трябва да се изправят срещу злата кралица Левана. А тя няма да се спре пред нищо, за да направи принц Кай свой съпруг, свой крал и вечен затворник.

Втората книга от поредицата "Лунни хроники" не отстъпва по нищо на предшественицата си "Синдер". Има нови герои с нова история, в която да се потопим, но познатите ни герои също са тук и ни предоставят възможност да проследим и техните приключения.

Тук се запознаваме със Скарлет, чиято единствена цел е да открие баба си. През цялото действие Скарлет показа доста борбеност и храброст за едва 18 годишно момиче. Въпреки всички трудности, тя не се отказа от баба си. Скар мислеше, че познава своята grand-mere, но това не бе вярно. Баба ѝ нямаше чак толкова много тайни, а само няколко. Но тези няколко тайни промениха познатият живот на Скарлет. Тя се оказа и защитничка. Докато другите обиждаха и обсъждаха какво наказание да получи Синдер, тя винаги я защитаваше. Нито един път не промени мнението си за нея, защото знаеше, че няма право да я съди, защото не я познаваше. И аз я заобичах заради това ѝ нейно качество.

Другият главен герой бе Вълк. Когато се запозна със Скарлет, никой не знаеше нищо за него. От къде е дошъл, защо е дошъл? Въпроси без отговори. Но въпреки всичко Скарлет разбра част от истината и реши, че Вълк е единствения човек, който може да ѝ помогне да открие баба си. Въпреки че Вълк бе забулен от тайни успях да видя това, което видя и Скарлет в него. През почти цялото време се държеше студено, лицето му не показваше никаква емоция, но допреше ли до това Скар да е в беда, той не се колебаеше да убие отсрещният човек. Това му негово качество спечели обичта ми към него. В края на книгата се разбира цялата му история. И мога да кажа, че и неговият живот не е бил лесен и колко съм щастлива, че откри момичето на мечтите си.

Харесах отборът, в който се бяха превърнали. Може би в повечето моменти действаха импулсивно, но никога глупаво. Грижеха се един за друг и се опитваха да зачитат мнението на другаря си. Премениха през много изпитания, а и вярвам, че ще има и още, но това ще ги накара да видят колко много се обичат...

✵✵✵✵✵

Докато Скарлет търсеше баба си и постепенно се влюбваше във Вълк, Синдер се намираше в затвора и се опитваше да избяга. Така попадна на Капитан Трън - доста интересен персонаж, но за него ще говоря по-подробно в ревюто си за "Крес". Но бих искала да кажа, колко предан и смел се оказа този човек. През цялата книга пазеше гърба на Синдер, вярваше в нея и в нейната кауза и така станаха доста добри приятели и екип в същото време. От време на време се появяваше и Каи. Така имахме възможността да видим как вървят нещата с кралица Левена. Искам да кажа, колко безскрупулна е тази жена. Как мисли единствено за себе си и никога за своя народ.

Забравих да спомена, че Синдер израстна като персонаж. Не е нещо голямо, но все пак показа повече характер от предишната книга. Взе в ръцете си своята съдба и не позволи на никой да пише нейната история. Показа нерешителност в някои моменти, но това е съвсем нормално. Важното е, че не се отказа от каузата си да свали Левена. Знам, че има доста път до този момент, но смятам, че ще си заслужава дългото чакане. А и все пак има приятели, които да ѝ пазят гърба. И вярвам, че ще те открие и още хора, които с гордост да нарече свои приятели.

Съвсем спокойно, мога да заявя, че "Скарлет" е по-добра книга от "Синдер", защото тук виждаме повече действия, повече герои, а и историята се подобрява и развива с всяка една страница.
Ревю на първа книга - тук.

CONVERSATION

0 коментара:

Публикуване на коментар