"Град от стъкло" от Касандра Клеър

„Град от стъкло“ ще ви остави без дъх!

Ще ви грабне от първите страници и ще ви държи в напрежение, докато не затворите и последната. Наситена с емоционален заряд и неочаквани обрати. Дългоочакваната развръзка. Отговорите на въпросите.

Третата книга ни отвежда в столицата на нефилимите – Аликанте, Градът от стъкло. Разтърсван от подмолни интриги, светът на ловците на сенки е под заплаха. Ситуацията се изостря. Войната с Валънтайн и армията му от демони изглежда неизбежна. Започва битката за третата реликва на смъртните – Огледалото...

Третата книга се оказа най-добрата за мен, защото имаше най-много екшън от всички книги и най-важното - разкриваха се всички тайни свързани с Валънтайн и семейството му.

Цялото действие се развива в Аликанте - столицата, а и единствен град на Идрис. И в предишните книги съм споменава как Касандра създава невероятни описания. Тук тя не изневерява да стила си и ни предоставя невероятно описание на страната на всички ловци на сенки. Докато четях за малките улички, самият институт в Идрис, където Джейс и другите бяха отседнали, къщата на сестрата на Люк и дори самият затвор на Аликанте се чувствах така все едно не Клеъри, а аз се намирах там.


Новият герой тук е Себастиян Верлак. В началото на книгата той ни е представен като едно обикновено момче от Идрис, но с течение на обстоятелствата ние виждаме истинската същност на Себастиян, а тя никак не е хубава. Мнението ми за него е раздвоено, защото хем го харесвам, хем го мразя, заради това което причини на Клеъри и останалите. Не искам да издавам спойлери, но със своето държание Себастиян показа, че той държи на Валънтайн. Проумях истината за него още в средата на книгата и се радвам, че Касандра реши да включи и неговата история - така имах възможността да го опозная още повече, но с това показа, че е също толкова извратен, колкото Валънтайн. Ейлийн Пенхалоу е другият нов герой. Надявам се в следващата книга да я видя отново, защото смятам, че тя е един изключителен интересен персонаж, който заслужава вниманието.


Алек. В "Град от стъкло" мнението ми коренно се промени за него. Тук той показа повече характер и събра смелост да покаже на всички, че има чувства към Магнус. За мен Алек е всеотдаен на всеки, който обича и готов на всичко за любимите си хора. Смело мога да заявя, че той излезе от черупката си заради Магнус, който е пълната му противоположност. В тази книга той показа, че е доста отговорен за годините си и може да се разчита много на него.

Но най-любимите ми моменти бяха тези, в които се разкриваха тайните около Джейс и Клеъри. Джослин, който най-после се събуди, разказа на Клеъри трогателната, но и ужасна история за Валънтайн и неговите експерименти. Отговаря на въпросите - защо не си е тръгнала веднага след като е разбрала истината за съпруга си, защо не е казала на Клеъри истината и най-важното - кой е истинският Джонатан.


Краят ме остави в шок. Валънтайн беше така погълнат от бъдещата си власт, че изобщо не го интересуваше какво става със семейството му и позволи синът му да умре. Така че за мен е достойно неговото наказание дадено му от ангелът Разиел. Финала на книгата е с отворен край. Смятам, че още докато е писала третата книга Касандра е решила да продължи поредицата, защото просто финала е доста...обикновен. За мен ако приключваш дадена поредица краят трябва да е доста добър и да те удовлетворява.

Никога не ме е бивало със заключенята, но все пак искам да кажа, че книгата е достойно продължение на една великолепна поредица и че си заслужава от времето ви.
Ревю на първа книга - тук.
Ревю на втора книга - тук.

CONVERSATION

0 коментара:

Публикуване на коментар